Ходил ли си сам по своя път?
Има ли място за други?
И запътен, пристъпвайки бързо,
на къде така?
Чакаш някого или той теб чака?

Дали е бил прав Аристофан?
Че всеки търси своята душа човешка,
не в себе си, а в тоз отсреща.
Да се свърже както е било.

А дали не е напротив?
Да се търсиш в себе си,
разходка в мозъчните гънки,
в кръгла стая без стени, 
изолирана от думи в хорските усти.

Кръстопътища навред.
Не знаеш кой завой е твоят.
Коя стена си склонен да събориш,
тъй като градил си я години.. не помниш даже броят.
И било ли е губене на време,
докато гласчето в ъгъл кръгъл тихо стене.
Моли те за свобода,
а ти го молиш за малко тишина.