(от гледната точка на една найлонова торбичка)

Летя в пространството,
изпълнена единствено със страх.
Издишвам бавно 
и дъхът ми носи облак прах.  

Преминах през безбройните ръце,
сега докосвам само сгради.
Въздушни струи ме отпращат.
Не оставям отпечатък с двете длани.  

Няма никой, ще остана тук сама.
Ще плувам безразлично по небето.
Вече няма риск от рани и пожари,
няма кой да се обърне и да ме остави.